Мелиса Слоун, 46-годишна майка от Уелс, се сблъсква с постоянен отказ на пазара на труда заради силно татуираното си лице и тяло. Въпреки че някога е работила като чистачка, сега тя казва, че работодателите отказват да ѝ дадат шанс заради външния ѝ вид.
Мелиса започва да си прави татуировки на 20 години и е дълбоко отдадена на боди арта, особено на татуировките по лицето. През годините тя е нанасяла ново мастило върху стари дизайни, създавайки плътен колаж на лицето си.
Въпреки че е безработна, Мелиса продължава да добавя татуировки, понякога си прави по три нови на седмица. Тя се описва като „пристрастена“ към процеса и не вижда причина да спре, дори с напредване на възрастта.
Историята ѝ подчертава напрежението между личното изразяване и обществените очаквания, предизвиквайки разговори за пристрастията при наемане на работа, основани на външния вид. Тя се надява, че хората ще започнат да не обръщат внимание на татуировките ѝ и ще я възприемат като способна и трудолюбива.
Опитът на Мелиса повдига по-широки въпроси за това как обществото се отнася към онези, които избират нетрадиционни форми на себеизразяване – и дали външният вид трябва да определя нечия професионална стойност.
