Каянският народ, известен още като „жените жирафи“, живее предимно в Мианмар, но някои се преместиха в Северен Тайланд през 90-те години на миналия век поради продължаващите конфликти в Бирма. Общността, с над 50 000 членове, продължава да практикува анимизъм, вярвайки в духове и душата на природата. Въпреки че живеят в полулегални условия в Тайланд, те са успели да водят комфортен живот.
Отличителна традиция сред жените от племето Каян е практиката да удължават вратовете си с помощта на тежки медни намотки, започвайки от петгодишна възраст. Всяка година към вратовете им се добавят допълнителни намотки, разтягайки ги до дължини, които могат да достигнат до 40 сантиметра. Тази практика е довела до прякора „жени жирафи“ от туристите.
Възрастните жени от племето Каян носят между 20 и 25 намотки, които могат да тежат между пет и седем килограма. Въпреки че пръстените могат да бъдат свалени, това е сложен и потенциално опасен процес, особено за по-възрастни жени, чиито вратове са се адаптирали към пръстените. Интересното е, че самата шия не претърпява драстични промени; вместо това, областта на раменете се деформира, за да поддържа тежестта.
Намотките традиционно се носят до брака, след което повечето жени продължават да ги носят цял живот, като ги сменят при нужда. В културата на Каян дългите вратове символизират красота и просперитет, а семействата често харчат значителни суми пари, за да се оженят за жена с най-дългата шия.
Днес много жени от племето Каян изкарват прехраната си, като показват своите уникални черти на туристите, които купуват ръчно изработени сувенири. Въпреки това, по-младите поколения все повече поставят под въпрос традицията, мечтаейки за градски живот, където подобни обичаи не се практикуват. Въпреки това, традицията остава определящ аспект на тяхната култура.
