В Кавказките планини отдавна се разпространяват истории за съществуването на мистериозни снежни хора. Една от най-интригуващите легенди разказва за дива, космата жена, заловена през 1870 г. от абхазки принц от рода Ачба. Докато ловувал близо до планината Заадан, той забелязал жената да бяга през гората и заповядал на хората си да я хванат. Според приказката, тя била примамена с чифт силно миришещи мъжки панталони, оставени на края на гората.
Жената получила името Зана, което означава „красива и грациозна“. Отначало принцът я държал в имението си, но по-късно я дарил на богат търговец Едже Генаба. Генаба я завел в селото си Тхина, на около 80 километра от Сухуми. Зана беше висока почти два метра и беше невероятно силна. Тя не можеше да говори, само издаваше неразбираеми звуци, но беше известна със своята бързина, сила и плувни умения.
С течение на времето Зана свикнала повече с живота в селото. Тя никога не носеше дрехи и си оставаше дива в много отношения, но не се опитваше да избяга. Тя помагала на местните жители да носят тежки чували с брашно и в крайна сметка имала шест деца с различни местни мъже. Четири от децата оцеляха. Зана починала около 1890 г., а селяните казват, че никога не е показвала признаци на заболяване.
През 2010-те години изследователи изследвали гробове в Тхина, за които се смята, че принадлежат на Зана и нейните потомци. ДНК тестовете показаха, че тя е напълно човек, вероятно потомък на централноафриканци, доведени в региона като роби от османските турци през 18 век. Експертите предполагат, че тя или нейният прародител може да са избягали в гората, да са се подивели и да са страдали от хипертрихоза – състояние, причиняващо прекомерен растеж на окосмяването. Никой обаче не може напълно да обясни огромната ѝ физическа сила, която продължава да озадачава изследователите и да подхранва мита за Зана.
