Една сутрин, докато карал колело към града, мъж се натъкнал на ранена лисица, лежаща неподвижно край пътя. Животното току-що било блъснато от кола, треперещо и едва в съзнание. Мъжът спрял, осъзнавайки, че не може да направи много, но избрал да седне до лисицата, предлагайки ѝ топлина и тиха утеха в последните ѝ мигове. Докато нежно я галил по главата, дишането на лисицата се забавило и той станал свидетел на последния ѝ сърдечен ритъм.
По-късно същия ден, воден от чувство за удовлетвореност, мъжът се върнал, за да премести тялото на лисицата – само за да открие, че тя е все още жива. Шокиран, но решителен, той се втурнал да окаже медицинска помощ на лисицата. Крехкото животно веднага било откарано на ветеринар, което дало внезапен лъч надежда в една история, която изглеждала завършена.
За съжаление, нараняванията бяха твърде тежки. Лисицата имаше множество счупени кости и вътрешни увреждания, които не можеха да се поправят. Ветеринарният лекар взе трудното решение да приспи животното спокойно. Мъжът, размишлявайки върху преживяното, каза, че е научил много от този емоционален ден и не би се поколебал да помогне отново. Неговата история служи като силно напомняне, че дори кратките моменти на състрадание могат да оставят трайно въздействие.
