Днес розовото често се свързва с женственост, а синьото с мъжественост, но този цветен код не винаги е бил правило. Всъщност, не толкова отдавна, беше точно обратното. Преди 20-ти век розовото се е смятало за силен, мъжествен оттенък, докато синьото е било запазено за момичета, възхищавани заради мекотата и духовните си асоциации.
В продължение на векове бебетата от всички полове са били обличани в бели рокли. Това нямало нищо общо с пола, а е било свързано с практичността. Бялото било лесно за избелване, а дългите рокли улеснявали смяната на пелените. Едва около пет или шестгодишна възраст момчетата церемониално били „обличани с бричове“ и преобличани в панталони – обред, който отбелязвал прехода им към момчешка възраст.
Когато децата започнали да носят цветни дрехи, розовото се превърнало в предпочитан нюанс за момчетата. То било възприемано като по-светла версия на червеното – смело, енергично и мъжествено. Синьото, свързано с Дева Мария, символизирало чистота и спокойствие, което го правело естествен избор за момичетата. В търговско издание от 1918 г. дори се посочвало, че „розовото е за момчета, а синьото е за момичета“ – широко приета по онова време идея.
Едва след Втората световна война този цветен код се обърна. Жените, нетърпеливи да си възвърнат женствеността в модата, прегърнаха розовото, докато мъжките роли и униформи подчертаха синьото като мъжествен тон. Промяната беше постепенна, но до 80-те години на миналия век розовото беше здраво закрепено в света на момичешката култура и поп културата. Историята на розовото и синьото ни напомня, че дори най-силните традиции се раждат от промяната – и винаги са отворени за нея.
