Тази сутрин влязох в градината си и забелязах група странни малки топчета, разпръснати в тревата. Странната им форма и текстура ме озадачиха. Притеснена, че кучето ми може да е изровило нещо – или още по-лошо, да е изяло нещо опасно – бързо се обадих на съпруга си. Никой от нас не можеше да разбере какво се случва, затова се обърнахме към местен ветеринарен лекар за помощ.
Ветеринарният лекар поиска снимка и се обади почти веднага. За моя изненада, той обясни, че тези странни образувания са слузести плесени – известни още като гъбички „вълче мляко“. Тези особени организми, които виреят върху гниеща дървесина, изглеждат като меки, подути бучки и са известни със способността си да се движат леко и дори да „дишат“. Те не са отровни, но не са и годни за консумация и могат да причинят дразнене на кожата или лигавиците.
Искайки да предпазя любопитното си куче, не поех никакъв риск. Събрах внимателно плесените и ги изгорих далеч от къщата. Въпреки че не представляваха сериозна заплаха, откритието послужи като странно напомняне за това колко мистериозна може да бъде природата – понякога точно в собствения ни заден двор.
