Във викторианската епоха дългата коса е била много повече от просто тенденция за красота – тя е била символ на богатство, здраве и социален статус. Докато по-късите прически са набрали популярност в началото на 20-ти век, викторианските жени са запазили дългите си кичури като знак за изтънченост и привилегии. Дори когато хигиената се е подобрила, а медицинските открития са променили обществото, много жени са отказвали да си подстригват косата.
Причините бяха както практични, така и социални. За жените от висшата класа поддържането на дълга коса беше по-лесно постижимо благодарение на достъпа до сапун, шампоан и лична хигиена. За разлика от това, късата коса беше по-хигиенична и практична за жените от по-нисшата класа, особено по време на епидемии от въшки или болести. Дългата, добре поддържана коса обаче сигнализираше за време, ресурси и статус – лукс, който мнозина не можеха да си позволят.
Дългата коса е носила и икономическа стойност. По-бедните жени често са отглеждали косата си специално, за да я продават, тъй като е имало голямо търсене на човешка коса за направата на перуки. Така че, докато жените от елита са използвали косата си, за да покажат статус, други са я виждали като потенциален източник на доходи. В крайна сметка, дългата коса във викторианската епоха е представлявала повече от красота – тя е била обвързана с класа, здравето и възможностите.
