През по-голямата част от детството си едно момиче не яде нищо друго освен хляб и пържени картофи. Това, което изглеждаше като странно предпочитание, се оказа тежко хранително разстройство, което почти завладя живота ѝ. Сега на 19 години, тя разказва за борба, която е оставала невидима в продължение на години.
Нейното отвращение към храната започнало, когато била само на три години. В началото родителите ѝ си помислили, че просто е придирчива. Опитали се да я насърчат да се храни нормално, понякога дори я принуждавали, но нещата само се влошили. В крайна сметка те осъзнали, че това не е просто период и потърсили медицинска помощ.
През всичките ѝ ученически години ограничената ѝ диета затруднявала общуването ѝ. Тя не можела да се храни със съученици и често се чувствала изолирана. Състоянието силно повлияло на самочувствието ѝ, създавайки трайни емоционални белези и чувство за безпомощност.
Днес, с помощта на специалист по фобии, тя се учи да се изправя срещу страховете си. Докато възстановяването ѝ все още е в процес, тя е започнала да опитва нови храни и да приема живота с нова енергия. Нейната история е силно напомняне, че понякога най-тихите битки са най-трудните.
