Бременна майка на 3 деца разбира, че има рак на гърдата, но няма да разбере колко е лош, докато не се роди бебето (ексклузивно)

През март 35-годишната Стефани Уайсаски разбра, че очаква четвъртото си дете. Само седмици по-късно ѝ беше поставена диагноза рак на гърдата.

Оттогава тя е претърпяла лумпектомия и кръгове агресивна химиотерапия. „Наричаме го силното лекарство на мама“, казва Уайсаски, майка, която стои вкъщи, и бивш регистриран диетолог от Нейпървил, Илинойс, която се запознала със съпруга си в зала за CrossFit.

Тъй като е бременна, лекарите не могат да проведат по-обширни изследвания, за да определят стадия на рака ѝ или дали се е разпространил. Тези оценки ще трябва да почакат до раждането на дъщеря ѝ през октомври, когато специалистите от Онкологичния център „Нортуестърн Медисин“ в Оук Брук ще вземат решение за следващите стъпки за лечението ѝ.

В началото на март Стефани Уайсаски и съпругът ѝ научили, че очакват четвъртото си дете – момиченце. Няколко дни по-късно, докато гледала „ Островът на любовта“ в леглото, Стефани забелязала напомняния по огледалата на предаването за самопреглед на гърдите. По интуиция решила да провери.

Тя напипа бучка високо на лявата си гърда, но не се притесни. „Нямах никакви притеснения“, спомня си тя. „Мислех си: Това не е нищо, защото все още кърмех най-малкото ни дете, което беше на 11 месеца по това време.“

На следващия си преглед при акушер-гинеколог тя го спомена почти като последваща мисъл. „Честно казано, чувствах се глупаво да го повдигам, защото бях толкова сигурна, че не е нищо“, казва тя. Лекарят ѝ я увери, че вероятно е просто запушен млечни канал, но предложи преглед за по-сигурно.

Последваха ултразвук и мамография. „Казаха: „Очевидно има нещо там“, спомня си Стефани. Беше насрочена биопсия.

Диагнозата ѝ беше поставена, докато беше в Таргет и пазаруваше подаръци за дъщеря си Стела за Седмицата на признателността към учителите в детската градина. Телефонът ѝ звънна. От другата страна на линията: думите, които никой родител, нито пък бъдеща майка, никога не иска да чуе. Тя имаше рак.

Беше много шокиращо. Никога не го очаквах. Нямам силна фамилна история на рак. Имам леля по бащина линия, която е имала рак на гърдата преди да се родя, но никога не съм се смятала за изложена на риск.

Споделянето на новината със семейството ми беше трудно. Майка ми беше на гости у нас по това време и го прие доста тежко. Обадих се на съпруга ми Джей, финансов търговец, на работа. Той се прибра директно вкъщи, защото също беше разстроен.

И двамата те подкрепяха, казвайки: „Тук сме за теб и ще се справим.“

Това беше най-трудният и най-страшен момент. Всичко, което знаех, беше, че е рак, но не знаех какъв е мащабът му. Дали беше от двете страни? Или в други части на тялото ми? Можеше да е много малка област с рак – просто да се направи операция и всичко ще е наред – или можеше да е много, много по-лошо.

Разбира се, притеснявах се и за бебето. Ще се отрази ли това на бременността? Ще мога ли да запазя бременността? Всички тези въпроси бяха трудни.

Стефани Уайсаски

Диагнозата беше инвазивен лобуларен карцином, често срещан рак, който започва в млечните канали. По това време лекарите ми казаха: „Това е просто бучка. Изглежда, че няма другаде. Ще направим мастектомия и не би трябвало да се нуждаете от химиотерапия.“ След това дойдоха още резултати от изследвания и беше все едно: „Химиотерапията е добър вариант.“

Това ми позволи да премина към лумпектомия, което по онова време изглеждаше като добра новина. Беше по-малко инвазивна операция, докато бях бременна, а химиотерапията щеше да ми спечели време, докато родя бебето и мога да се подложа на лъчетерапия. Научих, че не можеш да се подложиш на лъчетерапия, докато си бременна – това може да причини спонтанен аборт, вроден дефект или ниско тегло при раждане, наред с други проблеми.

Много диагностични изследвания също са забранени. Направих си ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), който показа тумор с размер 3,5 сантиметра. Но не можах да получа контрастното вещество за ЯМР, въпреки че то щеше да ни каже повече.

И така, насрочихме лумпектомията за 9 юни, когато бях около 13 или 14 седмица от бременността.

Но туморът беше значително по-голям, отколкото предполагаха – беше поне 10,4 сантиметра. Имах бучката, но тя също растеше на пипала. Нищо от нея не се показа на мамограмите или ЯМР без контраст. Хирургът не очакваше това. Направиха биопсия на три лимфни възела и единият се оказа раков.

След операцията ми поставиха PICC линия и започнах химиотерапия през юли.

Получих много помощ. Майка ми на практика се премести да живее с нас по време на лечението ми. Семейството на Джей живее наблизо, така че изцяло се занимавах с грижите за децата. Имах толкова много лекарски прегледи заради бременността и заради рака. Освен това съм диабетик тип 1.