Преди четиридесет години оригиналната игра от поредицата беше пусната от Nintendo. Освен че се опитваха да я завършат, феновете отчаяно искаха да получат достъп до таен свят, който стана легендарен.
Днес видеогеймърите винаги търсят неочакваното, когато седнат да играят. Всички най-големи заглавия включват великденски яйца, тайни зони, умишлени „бъгове“ и други изненади, вплетени в техните обширни светове: вижте например състезателната игра Driver: San Francisco на Ubisoft от 2011 г., където шофирането на DeLorean (от славата на „Завръщане в бъдещето“) с 88 мили в час ще отключи тайно ниво, наречено Blast From the Past, и The Sims 4 (2014), където въвеждането на „motherlode“ като „чит код“ ще добави мигновено поток от пари към бюджета ви.
Но историята на тези непредсказуеми елементи на геймплея датира чак от 1985 г. Super Mario Bros на Nintendo, първата игра от прочутата поредица Super Mario, беше пусната за флагманската конзола Nintendo Entertainment System (NES) преди 40 години този месец. И в нея се появи истинска грешка. При кодирането на играта разработчиците допуснаха грешка, която плени геймърите по онова време и впоследствие повлия на цялата история на разработването на видеоигри.
Супер Марио Брос/НинтендоГъгът се появи в началото на играта и накара главния герой Марио – италиански водопроводчик, натоварен със задачата да спаси принцеса от замък – да скочи на определена стена под точно правилния ъгъл. Ако го направите правилно, той ще се плъзне през стената и ще влезе в една от Warp зоните: областите, през които Марио може да преминава между нивата, скачайки по тръба. Но ако го изпратите надолу по тръба в тази Warp зона, той ще се озове на място, което не би трябвало да съществува – подводно ниво, което се връща обратно към себе си с безкраен ефект. Единственият изход беше да се рестартира или да умре.
Тази грешка в кодирането възникна в ниво 2 на Свят 1, което беше представено на екрана като „Свят 1-2“. След като Марио се плъзна през стената и се спусна по тръбата в Свят 1-2, на екрана се появи текст, показващ в кой нов свят и ниво навлиза, както обикновено. Но поради грешката, там, където обикновено е номерът на света, имаше празно място, така че се четеше като „Свят -1“. Следователно това тайно ниво стана известно като „Минус свят“.
Слуховете за феномена се разпространили от уста на уста скоро след пускането на играта, преди да навлязат в гейминг фолклора през 1988 г., когато американското списание Nintendo Power съобщи за него. „Изследвайте мистериозния свят на минусите“, се казва в статията, обучавайки читателите как да получат достъп до скритото ниво. Сега то редовно се отбелязва като „най-големият бъг на всички времена“, но след откриването му възникнали много въпроси: дали Nintendo е поставило нивото там умишлено? Имало ли е други тайни нива в Super Mario Bros? Имало ли е други тайни, скрити в други игри?
Легендарният автор на Nintendo, Шигеру Миямото, отрече, че Minus World е бил умишлена функция на играта. Но това добави към привлекателността на Super Mario Bros. с непредсказуемостта: това беше игра, чийто постепенно разгръщащ се свят беше различен от всичко, което е било преди нея.
„Спомням си, че [Super Mario Bros] ми се стори доста изумителен“, казва авторът и учен по видеоигри д-р Брендън Киоу, който си спомня как го е играл за първи път в дома на приятел след училище. „По онова време повечето игри, които играех, нямаха фонове, бяха просто черни. Така че, виждайки Mario Brothers, където е този много сплотен свят с фантастични същества, полета, дървета, храсти и облаци… Чувствах се някак безграничен по отношение на това, което може да бъде скрито, което все още не сте видели.“
Някои от другите „тайни“ на играта са били поставени там умишлено. Например, ако пробиете таван, може да успеете да скочите отгоре и да минете покрай цяло ниво. Но след това имаше и една голяма, случайна изненада. Никой не е сигурен кой пръв е открил Минусовия свят, но е възможно това да е било само по погрешка.
Супер Марио Брос/НинтендоСложни технически обяснения за това защо е възникнал бъгът, проникват в интернет. И въпреки че самото ниво Minus World не беше най-вълнуващото – особено след като никога не можеше да бъде завършено – цялото нещо завладя въображението по целия свят.
Скот Пеланд, който е работил като директор „Публикации“ в Nintendo през 80-те и 90-те години на миналия век, казва, че служителите, които са отговаряли на телефонни обаждания от геймъри – известни като гейм консултанти – са били затрупани с обаждания относно Minus World. „Това е бил един от най-популярните въпроси за [тях] от доста време“, казва той.
В интервю от 2010 г., магьосникът на Nintendo Миямото призна, че тъй като Minus World не е довел до срив на играта (и може би заради пламенната история около нея), той всъщност може да се счита за част от Super Mario Bros, дори и да не е бил умишлен. Поколения след пускането на играта, влиянието на бъга върху гейминг културата е толкова поразително, колкото и непосредственото му въздействие сред феновете на Nintendo.
„Именно Minus World за първи път ни накара да повярваме, че всичко е възможно във видеоигрите“, заяви списание Edge през 2015 г. Това убеждение вдъхнови разработчиците на игри наистина да мислят нестандартно. Вземете например Frog Fractions, браузърна игра, пусната през 2012 г. Тя започна с проста предпоставка, при която играчите контролираха жаба, която хващаше буболечки с езика си, и според анотацията ѝ, това беше образователна игра, която можеше да научи децата за дробите. Но не беше. Защото, ако изпълните специален трик (без спойлери) в първоначалното ниво за хващане на буболечки, ще бъдете отведени в напълно непредсказуемо приключение през космоса, съдебни зали, подводни тунели и танцови битки. Създателят ѝ, Джим Стормдансър (бивш Джим Крофорд), казва пред BBC, че е бил вдъхновен да създаде този зашеметяващ обрат от игрите Super Mario Bros, тъй като е искал да пресъздаде чувството на недоверие, изпитвано от геймърите, открили тайните му.
„Това, което получавате, е затвърждаване на идеята, че всичко може да се случи“, казва той, хвалейки Minus World. „Може да играете тази игра цяла седмица и изведнъж да скочите на точното място и там се намира нещо, за което никога не сте знаели, че е там.“ Той си спомня как е открил Minus World за първи път като млад геймър. „Аз самият съм се плъзгал през тухлите. Това наистина допринесе за усещането, че това е магически свят, до който достигам чрез контролера и го докосвам.“
Рокстар ИгриОще от откриването на Minus World, геймърите са били движени да изследват всеки виртуален сантиметър от любимите си игри, надявайки се да открият скрити странности, породени от грешки в кодирането. През годините е имало много такива изненади. В Spyro: Enter the Dragonfly (2002), грешка е позволявала на играчите да скочат директно до финалния бос около 30 секунди след началото на ниво 1, като са извършвали „удар по земята“ близо до определен портал. В Grand Theft Auto IV (2008), шофирането на кола на люлка е можело да я изстреля към небето. Halo 2 (2004) е включвала трик „супер отскок“, ако играчите са се заклещили в клек и са скочили на точното място. The Elder Scrolls V: Skyrim (2011) е имала дракони, летящи назад, докато Assassin’s Creed (2007) от време на време е раждала безлики герои. И разбира се, имаше скандалното бъгаво същество на Pokémon Red and Blue , Missingno. Тези бъгове, всички случайни, са били с готовност възприети от играчите.
Подобни явления дадоха на геймърите усещането, че тези измислени светове крият повече тайни, отколкото изглежда на пръв поглед. Експертът по игри Дани О’Дуайър улови това чувство в документален филм за своя YouTube канал Noclip. Чествайки мистериите на игри като Frog Fractions , той отбеляза, че тези чувства на откритие избледняват в днешните все по-изпипани игри без бъгове. „Това е чувство, което сякаш се изпарява с течение на годините: онова кратко, но силно чувство, че може би не знаем всичко за играта, която играем“, каза О’Дуайър.
