Сесилия Брейхус започна своята кариера в професионалния бокс, в която се бори срещу всички трудности, преди почти две десетилетия и почти не е спирала да се бие преди или след това.
По пътя си противниците ѝ са били много и най-различни – от световни шампионки на ринга до забрана за професионален бокс в родната ѝ страна и такива, които са вярвали, че жените изобщо нямат място в този спорт.
Сега, на 43-годишна възраст, Брейхус е готова да закачи ръкавиците си на гънка, след като нейното всеобхватно наследство вече е запечатано в историята на бокса като първата безспорна световна шампионка за жени.
Но да си постигнал такъв успех по време на кариерата си само прави сбогуването все по-трудно. Преди последната си битка срещу словенката Ема Козин в събота, Брейхус се примирява с болката и окончателността на оттеглянето си от бокса.
Боксът не е непознат с истории за аутсайдери, с бойци, които се издигат от неизвестност и трудности, за да достигнат самия връх на спорта. Но никой шампион в историята не е имал пътешествие подобно на Брейхус.
Родена в Колумбия и осиротяла от ранна възраст, тя е отгледана в осиновения си дом Норвегия – страна с историческо отвращение към бокса.
Професионалният бокс е бил незаконен от 1981 г., но това не попречило на Брейхус да се влюби в бойните спортове. Като тийнейджърка тя се измъквала от дома на родителите си, за да тренира кикбокс в местна фитнес зала, преди да се включи в аматьорския бокс.
По онова време повечето жени боксьорки имаха малък или никакъв отпечатък в спорта, който беше насочен предимно към мъже. Това, съчетано с професионалната забрана в родината ѝ, означаваше, че боксовата кариера изглеждаше почти немислима за някой като Брейхус, дори след като стана европейска шампионка и сребърен медалист от световен шампионат. Но тя остана непоколебима.
„Това беше преди момичетата да могат да ходят на Олимпийските игри (за бокс)“, обяснява Брейхус за началото на професионалната си кариера. „Това беше преди движението #MeToo. И това беше, когато все още имаше боксови зали, които не допускаха жени.“
„Буквално ми казаха: „Хей, на жените не е позволено да влизат в залата“ и имаше треньори мъже, които не искаха да тренират жени. Това беше средата. Казах, че ще стана звезда по бокс, шампион по бокс и световен шампион. Получих много глупости за това и това някак си ме мотивираше.“
Неспособна да продължи професионална кариера в Норвегия, Брейхус се премести в Германия. Там тя си спечели прякора „Първа дама“ като първата жена боец, подписала договор с немския промоутър Вилфрид Зауерланд, посявайки семената за дългата си и впечатляваща кариера.
Кулминацията на успеха дойде през септември 2014 г., когато Брейхус победи хърватката Ивана Хабазин, добавяйки титлата на IBF в полусредна категория към поясите си на WBA, WBC и WBO – превръщайки се в първата жена в която и да е категория, призната за безспорен шампион.
„Но тя имаше толкова голямо влияние, защото след като всички тези момичета разбраха… те не искат просто да бъдат световни шампионки, искат да бъдат безспорни; това означава повече, звучи по-добре. И всичко това дойде от това малко момиче, което се бори от Норвегия.“
Приблизително по същото време Брейхус водеше отделна битка у дома. Между обучението си в Германия тя се връщаше в Норвегия, за да разговаря с лекари, здравни специалисти, политици и дори с министър-председателя, опитвайки се да отмени професионалната забрана.
„Имаше много, много голяма стигма (около бокса), а освен това в Норвегия си и престъпник, така че беше много трудно да се получи спонсорство, беше трудно да се получи признание“, казва Брейхус.
„И когато се занимаваш с този спорт, всъщност може да отидем в затвора, ако го правиш в Норвегия, така че просто исках да премахна тази стигма. И исках да запозная норвежците със спорта.“
В резултат на това Брейхус защити безспорната си титла, само една стъпка от рекордното си царуване от пет години и 337 дни като шампионка с четири пояса. Едва през 2020 г. серията ѝ от 25 защити на титлата – изравняваща рекорда на бившия шампион в тежка категория Джо Луис – приключи изненадващо срещу Джесика Маккаскил.
Брейхус флиртува с пенсионирането още от първата си загуба от Маккаскил, но сега най-накрая се чувства готова да се оттегли. Тя оставя женския бокс в много по-добро здраве, отколкото когато е започнала, и е окуражена, че „момичетата – на седем, осем години – имат възможност да започнат да тренират бокс“.
Но според Брейхус е необходим още напредък. Като пример тя посочва инцидент на скорошна пресконференция в Норвегия, когато журналист я попита дали е лесбийка.
„Трябва да разберете, че все още има неща, с които жените спортисти трябва да се справят, с които един мъж спортист никога няма да се справи – никога“, казва Брейхус. „Дори не би им минало през ума… Чувствам, че трябва да сме два пъти, три пъти по-добри от мъжете, за да получим същото признание, същото заплащане, същите възможности.“
Нейното прощално послание към влиятелните в бокса е да „инвестират в момичетата – защото многократно сме доказвали, че продаваме билети, забавляваме, привличаме тълпи“.
Кейти Тейлър и Аманда Серано бяха начело на тази нарастваща популярност, като станаха първите две жени, които бяха хедлайнери в Медисън Скуеър Гардън през 2022 г., преди да се изправят отново като ко-главни звезди на турнира срещу Майк Тайсън и Джейк Пол миналата година.
Брейхус също е виждала своя дял от разпродадени стадиони, най-известният случай с 10 000 зрители в Осло, които я гледаха как побеждава Ан Софи Матис в първия ѝ професионален мач на норвежка земя преди девет години.
Очаква се още една препълнена публика за последната битка в кариерата ѝ срещу Козин в Лилестрьом в събота, като Брейхус няма почти никакви съжаления, ако изобщо има такива, преди да излезе на ринга за последен път.
„Мисля, че просто е време“, казва Брейхус. „Искам да спра на върха. Не искам да си тръгна с никакви контузии. Не искам да поглеждам назад и да казвам: „Хей, не трябваше да участваш в онази последна битка, както физически, така и психически.“
„Най-лошото, според мен, е когато светлините угаснат и изведнъж нямаш какво да правиш“, добавя тя. „Така че ще остана много активна извън бокса.“
В началото Брейхус иска да се дистанцира от спорта – „както когато сте прекратили връзка, да стоите настрана за малко и след това да се сприятелите“, обяснява тя – и възнамерява да се съсредоточи върху писане, изяви в предавания, телевизионни участия и благотворителна дейност.
Тя очаква да пътува по работа, но иска базата ѝ да е в Норвегия. Изглежда уместно да завърши кариерата си, като се бие в осиновения си дом, повече от десетилетие след като изигра толкова важна роля за легализирането на професионалния бокс в страната. Пред домашна публика „Първата дама“ очаква последния си звънец.
„Тя успя да се бие и да постигне нещо по-добро за себе си в бокса, което за мен е прекрасно“, казва Банкс. „Въпреки че трябваше да отиде в съседна Германия, за да го постигне, тя се върна и го донесе у дома.“
„Това е най-голямата ѝ победа. Най-голямата ѝ победа е, че го върна у дома.“
