Интимен портрет на Виктория Бекъм е това, което ни беше обещано от пищната публичност около излизането на трисерийния документален филм, озаглавен „Виктория Бекъм“ – за женската половина на трайната влиятелна двойка, а интимен портрет на певицата, превърнала се в магнат, е това, което не беше представено. Филмът е горе-долу толкова интимен, колкото сандвич „Прет“, и ако някой си е помислил за момент, че ще бъде друго, нека ви представя „С любов, Меган“, чиито парещи прозрения за живота като херцогиня в Монтесито ще ви взривят ума.
Документалният филм за Виктория Бекъм е безупречно поддържан, изпипан и контролиран, както и Виктория Бекъм като човек. Това е бляскава статия за нея, за съпруга ѝ Дейвид, за нейната козметична линия и най-вече за нейния моден бизнес. Филмът проследява еволюцията ѝ от дете и тийнейджърка, запленена от сцената („Получи обратно повикване за Starlight Express!“, спомня си гордо майка ѝ Джаки), през Spice Girl, до най-известната от жените-женствени аферисти на английския футболен отбор, до все по-успешен моден дизайнер и бизнесдама. На фона на подготовката за най-голямото ѝ шоу досега, в градините на парижки замък, различни големи имена в индустрията – включително Ана Уинтур, Том Форд и Донатела Версаче – говорят за това какво е необходимо освен талант, за да се справиш в конкурентна (да не кажем ожесточена) среда, за снобизма, с който се е сблъскала като новодошла в света на развлеченията, и за скептицизма, който е преодоляла.
Дейвид свидетелства за нейната работна етика („Тя обича да доказва на хората, че грешат. Тихо“) с обичайния си очарователен блясък и хумор, а Виктория прикрива образа си на „мизерна крава“ (продукт от интензивния медиен фокус върху външния ѝ вид и недостатъците ѝ, който по-късно допринесе за хранителното ѝ разстройство, обяснено тук от Бекъм като опит да контролира едно от малкото неща, които е могла по това време). Когато са заедно, те се закачат и подиграват с лекотата на отдавна женени, но именно неизказаното, скрито съвместно нежелание да се излезе на парти е може би най-резонансната сцена за хора на подобна възраст и брачно състояние. Добре е да се знае, че колкото и бляскаво да е събитието, до 50 години тайно просто искаш да си останеш вкъщи.
Нейният ментор, Ролан Муре, е там, за да разкаже как ѝ е помогнал да стане дизайнер („Трябва ви его, след това ви е нужна скромност“) и как първото ѝ ревю – малка колекция от 10 рокли, показани в апартамент в Ню Йорк – е имало огромен успех. След като хората се убедили, че това всъщност е дело на Бекъм, а не на Муре, модните индианки постепенно я приели. С изключение на един труден момент, свързан с милиони паунди дълг (ефективно към съпруга ѝ, който е инвестирал сериозно от самото начало), създаден от – хм – това, че е била абсолютно глупава с парите, е може би най-добрият начин да го обобщя, тя е печелила уважение с всяка нова колекция, включително ревюто в Париж, което виждаме да се създава в продължение на близо три часа.
В този щателно подбран, изключително скучен разказ за възхода и издигането на Ви Бекъм е скрит един по-интересен разказ за това как откриваме призванието си в живота, как опознаваме себе си, какво означава да имаш творчески импулс и радостта, която идва, когато намериш начин да изразиш своя. Лицето на Бекъм грейва, когато си спомня как е учила занаята си от Муре и когато закопчава тоалети в студиото или сглобява визии за моделите. С колегите си тя се движи различно, уверено; тя се отпуска по някакъв неописуем, но дълбок начин, знаейки, че е на правилното място, прави правилното нещо. Детският стремеж към изява е намерил истинския си израз в проектирането на красиви дрехи.
Може да се преработи и като размишление върху това защо медиите са против някои хора, и по-специално някои жени. Гледайки Виктория Бекъм, започваш да виждаш, че винаги нейната непостоянство ги е отблъсквало – трезвата трудолюбие, наследена от родителите ѝ, скрита под привидно лекомислената външност. Тя е трябвало да бъде кон за представления – вместо това е артист. Тя е трябвало да е стил пред същността, но е успяла и с двете. Това не е от значение. Просто се усмихвайте на снимките. А тя не го прави. Тя не е така настроена.
Но това са мисли и размисли, които предаването няма интерес да следва. Това е тричасова реклама за марката Бекъм, чиято единствена цел е да изпълни договора си с Netflix за 16-може би 20 милиона паунда, и е съпътстващ материал към този, който Дейвид направи през 2023 г. И работи. Но тя е толкова сухо забавна, толкова очевидно далеч по-интересна и проницателна, отколкото си позволява да бъде тук, че разхищението става вбесяващо. Бих искал да я видя да говори както трябва, а не с баналности. Сложете нея и най-добрата ѝ приятелка Ева Лонгория в стая с камера и няколко бутилки вино и ги гледайте как си тръгват. Netflix, край на рекламата е за вас.
