Всеки ден 70-годишна пенсионерка идвала в един и същ месарски магазин и поръчвала по четиридесет килограма говеждо месо.
Месарят, изумен от такава огромна поръчка, решил един ден да разбере какво всъщност прави тя с цялото това месо – и това, което открил, го изумило.
Старата жена беше дребна и прегърбена, облечена в износено палто, а сбръчканите ѝ ръце стискаха дръжката на вдлъбната метална количка.
„Четиридесет килограма, както винаги“, каза тя тихо, плъзгайки спретната купчина банкноти по тезгяха.
Младият месар мълчаливо претегли парчетата месо, неспособен да скрие учудването си. Четиридесет килограма – всеки ден.
Отначало си помисли, че тя трябва да изхранва голямо семейство, но с минаването на седмиците и без промяна, той започна да се съмнява.
Жената едва проговори, никога не го поглеждаше и винаги носеше странна метална миризма – нещо, което му напомняше за ръжда и гниене. Скоро по пазара започнаха да се разпространяват слухове:
— „Вероятно храни глутница кучета.“
— „Не, чух, че някъде държи тайно заведение.“
— „Може би има фризер, пълен с месо за зимата.“
Касапинът се опита да игнорира клюките, но любопитството му продължаваше да го гризе.
Една мразовита вечер той реши да я последва.
Изчака да си тръгне и я наблюдаваше как тегли тежката си количка по заснежените улици.
Бавно, но целенасочено, тя вървеше към края на града, покрай изоставени гаражи, докато не спря пред стара, порутена фабрика, която беше затворена повече от десет години.
Тя се шмугна вътре с месото и изчезна в сенките. Двадесет минути по-късно се появи отново – с празни ръце.
На следващия ден се случи абсолютно същото.
На третата вечер месарят не можа повече да сдържа любопитството си и се промъкна след нея.
Вътре във въздуха се носеше гъста, обезпокоителна миризма — кръв, желязо и нещо диво. После чу тихо ръмжене, от което кожата му настръхна.
През пукнатина в стената той надникна вътре — и замръзна.
В огромната зала стояха четири гигантски лъва, златните им очи блестяха в приглушената светлина.
Навсякъде се търкаляха кости и парчета месо.
В ъгъла старата жена седеше в износен фотьойл, галеше едно от животните и мърмореше тихо:
„Спокойно, мили мои… скоро ще имате пак бой… хора ще дойдат да гледат…“
Касапинът се отдръпна, без дъх.
Един от лъвовете изрева — цялата сграда се разтресе.
Старата жена вдигна глава.
„Какво правиш тук?!“, изсъска тя, гласът ѝ беше наполовина човешки, наполовина животински.
Паникьосан, месарят изтича навън и се обади в полицията.
Когато служителите на реда пристигнали, истината излязла наяве.
Жената някога е била зоолог, която след затварянето на местната зоологическа градина приела няколко лъва, „за да не гладуват“.
Но с течение на времето отчаянието и алчността започнали да изкривяват душата ѝ.
