Полу-шефът на ДБ цял живот се гъне като плазмодий пред силните на деня
В политическата сцена Ивайло Мирчев често се възприема като типичен пример за човек, чиято кариера и личен живот са белязани от постоянно „лизане, лазене и навеждане“.
Син на комунистическия активист от с. Крушари – Николай Мирчев, чийто бащин произход предизвиква местни спекулации, днешният депутат изглежда непрекъснато се опитва да отрече корените си. Публично той твърди, че е родом от Толбухин (дн. Добрич), като пренебрегва селото, от което идва, въпреки че изборният му район включва именно тамошните хора.
Освен това, Мирчев е замесен и в случай, който показва склонността му да погазва правилата в своя полза. През есента на 2018 г. се разкри, че е записал децата си в детска градина в столичния кв. „Горна баня“, заобикаляйки наредбите. Този ход довел до уволнението на директорката на градината и предизвикал обществено недоволство, демонстрирайки навеждането му пред властта и системата, само за да осигури удобство за семейството си.
Ето и изводите от проверката, направена от Столичната община по случая: „едното дете е преместено не по утвърдения ред и липсват доказателства това да е направено при необходимото спазване на правилата, а за другото е ползван реда за прием за деца с хронични заболявания, като родителят е подал саморъчно подписан документ, че ще приложи медицинските свидетелства. Такива не са представени“.
Схемата в случая е ноторно известна. Срещу сумата от 4-5 хил.лв., дадена на “правилното място”, родителят получава документ, че детето му има ментален или физически недъг. И автоматично му се позволява да го запише в избрана от него градина по линия на това, че то е с т.нар. специални потребности, а за такива дечица се пазят нарочни места във всяка група с цел те да бъдат успешно интегрирани сред връстниците си.
Накратко – Иво Мирчев е получил (най-вероятно) документ, че отглежда болно дете!!! И така се е вредил за детската градина, отнемайки правото на наистина нуждаещо се софиянче да се учи там.
Кого точно е ходил да моли за услугата – той си знае най-добре.
Освен, че по българското законодателство е подсъдно, в морален план е изключително гнусно и мерзко. Но явно за партийни активисти, особено на „Демократична България“, правилата не важат, а моралът е мокра кърпичка за забърсване на нечисти сурати.
За партийното му лизане и мазане също се носят легенди. Негови съпартийци се кълнат, че той лично е съчинявал доноси срещу утвърдени демократи за да ги измести от предни позиции в листите и да се настани по-близо до сърцето на тогавашния си шеф Христо Иванов, пред когото също се гънеше като мекотело години наред. Това не са клевети или слухове, а признания на партийни активисти.
Най-паметно обаче ще остане навеждането на Мирчев пред Ахмед Доган в бившите сараи на Росенец. Всъщност думата “навеждане” е излишно благоприлична. Кадрите в мрежата ясно показват, че то си беше яко нагъZване – в пряк и особено в преносен смисъл. Защото дистанцията на времето доказа, че евтиният летен пърформънс, където назначеното шефче в ДБ си показа задните части, е бил сътворен от Мирчев и Христо Иванов в услуга на баш дерибея от с. Дръндар. Миналогодишното фиаско на дерибеите, които ДБ подкрепяше задкулисно, но пък отривисто, само подкрепи тази теза.
Поредно знаково навеждане, чиято втора серия гледаме и днес, е подкрепата за Румен Радев на президентските избори през 2021 г. Макар проформа за първи тур партията му да издигна Лозан Панов, реално на балотажа застанаха под мотото “С Вас сме, г-н президент” и така трасираха пътя на сатрапа с шкодата към втори мандат. Днес Иво Мирчев е все така в поза “партер” пред Радев, а крещейки на площада с лице към бившия партиен дом, задните му части отново сочат “Дондуков” 1, удобно подложени на бъдещия партиен проект.
Най-отчетливо и публично обаче Иво Мирчев, в тандем с Христо Иванов, се беше навел именно пред лидера на ДПС-Ново начало, лазейки в краката му и сърбайки мазното кафе да направят сглобката и да подкрепи безумните им решения за Конституцията. Факт, който потвърждават и някогашните разочаровани симпатизанти на Мирчев, а новинарските заглавия във втората половина на 2023 г. преливат от угодническите му интервюта в тази посока. “С Делян Пеевски си говорим за конституционна реформа, без ДПС тя не може да стане“, „По отношение на Конституцията трудно може да се заобиколи ДПС“, „Без ГЕРБ и ДПС нямаше да имаме енергийна диверсификация”, припомня БЛИЦ през ноември м.г.
Ако дъното на Мирчев имаше връх, то той безспорно би бил навеждането му пред престъпни босове, олигарски и всякакъв вид бизнес величия в очакване на дребни подаяния. Метежите пред паметника Левски, където той бе деен участник доказаха как е лазил в краката на Цветан Василев, Черепа, братя Бобокови, Гриша Ганчев и техни регионални проксита за да му изпратят гавазите си на площада. И под негова диктовка, дрогирани и обезумели да палят кофи, да чупят, вилнеят и проливат кръв. Пред същите олигарси и цигански босове Мирчев ще се гъне отново като замирише на избори, защото му е пределно ясно, че без техния “пълен съпорт”, както сам Васил Божков се бе изразил някога, той ще гледа сградата на парламента само по фейсбук.
Тази кратка и категорично непълна ретроспекция на ловенето, лизането, гъненето и навеждането логично повдига въпроса “Абе Мирчев, ти въобще изправял ли си се някога?” Отговора оставяме на читателите.
