Междинният секторен анализ за конкуренцията на пазара на хранителни продукти разкри сериозни структурни деформации по цялата верига на доставки – от производителя до търговеца на дребно. Проучването цели да предостави изводи и препоръки за обществени консултации, след които могат да бъдат предложени административни и нормативни мерки за подобряване на конкурентната среда.
„Секторният анализ не е насочен срещу конкретни стопански субекти, а служи като основа за диалог между всички заинтересовани страни за решаване на проблемите в сектора“, подчерта председателят на КЗК доц. Росен Карадимов.
Ръководителят на анализа Жельо Бойчев отбеляза, че вертикално свързаните пазари – производство, преработка, търговия на едро и трансгранична търговия – оказват пряко влияние върху конкуренцията на дребно. Най-сериозни деформации се наблюдават при млякото и млечните продукти, като експертите предупреждават за съществуването на картелни практики в сектора.
Данните за периода 2020–2024 г. показват спад в производството на сурово краве мляко с 25%, прясно мляко – с 8%, сирене – с 9%, кашкавал – с 14%, и яйца – с 17%. В същото време вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Секторът остава силно концентриран, като предстои преглед на разрешените концентрации през последните години.
Сред основните проблеми са липсата на национални стандарти за качество, недостатъчният институционален контрол, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка, които затрудняват производството и преработката.
Анализът включва и оценка на регионалното покритие и ценовата политика на големите търговски вериги, като част от препоръките ще бъдат насочени към подобряване на достъпа и конкурентната среда за потребителите.
България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора – както при откриване, така и при функциониране на нови търговски обекти, показват данните. В редица страни в ЕС регулациите са значително по-рестриктивни, включително ограничения за работно време, местоположение и др. Едни от най-високите бариери има в Австрия и Германия.
За първи път анализът представя „конкурентна карта“ на България по области. Данните показват динамична конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В някои области обаче броят на веригите е ограничен до 3 или до 4–5, което води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Анализът показва, че ценовите нива са сравнително едни и същи при повечето търговски вериги в страната при различна покупателна способност на населението. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7 122 евро.
КЗК изследва ценовата политика на десет големи търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото. В същото време се отчитат изключително високи търговски надценки. Те се формират от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от допълнителната надценка над доставната цена, която определят веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%.
Според анализа високите търговски надценки, особено след значителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, тъй като оказват силен натиск върху производителите, ограничават ценовата им свобода, намаляват рентабилността и затрудняват договарянето с търговските вериги.
Сред препоръките от междинния доклад са насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален контрол, целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.
КЗК преминава към задълбочени проучвания в три направления: структурата на пазара на дребно в социално-икономически слабо развити региони с ниска покупателна способност и концентрация на търговци; ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между доставчици и търговци; както и пазарите на производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти.
„Разчитаме чрез диалог с бизнеса и осъзната обществена необходимост да започне процес на саморегулация и възстановяване на конкурентната среда, основано на изводите в доклада. При положение, че не се отчете желание за саморегулация и се констатират евентуални индикации за нелоялни търговски практики, злоупотреба с господстващо положение и проблемни концентрации, КЗК има готовност да се самосезира и да образува съответните производства“, посочи Карадимов.
