Новата книга „Последните дни на Мерилин Монро“ от Джеймс Патерсън разкрива подробности за предполагаемите подозрителни обстоятелства около смъртта на Монро
„Аз съм от онези момичета, които могат да бъдат намерени мъртви в спалнята с празна кутия хапчета в ръка.“ Това са думите на Мерилин Монро в интервю от 1954 г., а само осем години по-късно тя намира смъртта си при много сходни обстоятелства – от свръхдоза.
Шест десетилетия по-късно мистерията около смъртта на Монро продължава да вълнува нейните почитатели. Три пъти омъжена и три пъти разведена, звездата е победена от смазващата тежест на собствената си слава. Но действително ли е починала от свръхдоза на 36-годишна възраст, или истината е далеч по-мрачна? Може ли тя да е била убита, след като е заплашила да разкрие тайните на двамата си най-влиятелни любовници – президентът Джон Кенеди и брат му Боби?
Новата книга на Джеймс Патерсън „Последните дни на Мерилин Монро“ разкрива съмнителни обстоятелства около смъртта ѝ на 4 август 1962 г., пише Daily Mail. Според Патерсън, в деня на смъртта си Монро е имала „ожесточена кавга“ с Боби Кенеди в дома си в Лос Анджелис и го е обвинила, че я е изоставил. Сержант Джак Клеманс, първият полицай на мястото на инцидента, коментира, че това е „най-очевидно инсценираната смърт, която някога съм виждал“.
В интервю за BBC през 1985 г. икономката на Монро, която я е намерила мъртва, споделя: „Защо трябва да продължавам да прикривам това?“
Аутопсията също поражда въпроси – тя не е извършена от главния съдебен лекар, а от негов колега, който по-късно признава, че не е направил всички стандартни изследвания. Патерсън коментира в скорошно интервю за Hollywood Reporter:
„Мисля, че тя се движеше в много опасни води. Имаше връзки с президента Кенеди, с Робърт Кенеди, с Франк Синатра и с различни хора от мафията. Те ѝ разказваха тайни, а тя ги записваше. Имаше информация, която беше много опасна.“
Той допълва: „Не знаех колко много нередности има около смъртта на Монро, че аутопсията не беше пълна, и че един от детективите е бил убеден, че смъртта е била инсценирана.“
Новината за смъртта на Монро – звездата от филми като „Някои го предпочитат горещо“ и вечен секссимвол – обикаля света. Актьорът Лорънс Оливие, който играе заедно с нея в „Принцът и танцьорката“ (1957), споделя:
„Мерилин беше жертва на сензационността. Тя можеше да бъде невероятно мила, много нежна и изключително остроумна. Краят ѝ е ужасно и шокиращо тъжен. Тя беше експлоатирана отвъд всяко въображение.“
Последните месеци от живота на Монро са белязани с много трудности. Звездата от години е зависима от много лекарства, страда от хронична депресия и е претърпяла оперативно лечение на ендометриоза.
През май 1962 г. тя отново попада в световните заглавия и предизвика лавина от спекулации за любовна афера, когато изнася серенада на президента Кенеди по време на празненствата по повод 45-ия му рожден ден в „Медисън Скуеър Гардън“, съобщава Daily mail. Следващия месец Монро, вече известна с липсата си на професионализъм, е уволнена от продукцията на „Something’s Got to Give“, който се оказва последният филм, в който участва.
Голяма част от подозренията около смъртта на Монро се основават на твърденията на бившия детектив Фред Оташ, който твърди, че му е било наредено да скрие подслушвател в дома на звездата. Оригиналните ленти с предполагаемите записи са изчезнали малко след като Монро е била намерена мъртва. Според Оташ, лентите доказват, че Боби Кенеди е отишъл с актьора Питър Лоуфорд в дома на Монро в деня, в който тя е починала.
Там, според разказа на Патерсън за твърденията на Оташ, силно развълнувана Монро е поискала обяснение защо Кенеди няма да се ожени за нея. Според Оташ, това е бурна кавга за връзката им и за ангажимента и обещанията, които Боби ѝ е дал. Тя го обвинява, че той я третира като предмет. След това Кенеди губи самообладание и казва, че няма да си тръгне, докато не получи малката червена тетрадка на Монро, в която тя записва политически разговори, които е обсъждала с него и по-рано с брат му.
Оташ съобщава: „Тя крещеше. Боби взе възглавницата и притисна лицето ѝ с нея към леглото, за да не я чуят съседите. Накрая тя се успокои и той потърси начин да си тръгне оттам.“
След това Монро взима няколко хапчета, за да се успокои и започва да води несвързани телефонни разговори. За предателства, хора на високи постове и тайни любовни афери. Тя казва на един от хората, с които разговаря: „Знам много тайни за семейство Кенеди. Опасни тайни.“ На друг тя твърди, че има новини, които един ден ще шокират целия свят.
Същата вечер Монро трябва да вечеря в дома на Лоуфорд, но когато той ѝ се обажда по-късно, е обезпокоен от неясния ѝ глас, който създава впечатлението, че е под въздействието на наркотици. Тя му казва загадъчно, че трябва да се раздели с настоящия си живот и с хората.
В ранните часове на 5 август икономката на Монро се събужда внезапно, загрижена, че нещо не е наред. Г-жа Мъри става от леглото и се опитва да влезе в стаята на Монро, но открива, че вратата е заключена. Много притеснена, тя се обажда на психиатъра на Монро, д-р Ралф Грийнсън. Според нейния разказ за случилото се, г-жа Мъри поглежда през прозореца на спалнята на Монро. Там вижда звездата на леглото, лежаща гола по гръб, а в ръката си все още държи телефона си.
Д-р Грийнсън пристига, чупи прозореца и се качва в спалнята на Монро. Разкривайки какво се е случило след това, Патерсън пише: „Той се навежда над Мерилин и леко притиска шията ѝ, за да провери дали има пулс. Натиска по-силно. Кожата е хладна. Може би все още е жива? Ето! Тогава осъзнава, че това е собственото му силно биещо сърце.“
„Загубихме я!“, извиква той, а краката му се подкосяват.
Д-р Грийнсън вижда многобройните кутийки с хапчета и бели таблетки по килима. Кутия с 50 таблетки от успокоителни е празна. Стандартната доза е една на вечер.
Сержант Клемънс пристига малко преди 5 сутринта. Когато вижда тялото на Монро, веднага се усъмнява. В книгата пише: „Краката на Мерилин са идеално изпънати. Лицето ѝ е заровено във възглавницата. Той би искал да погледне устата ѝ, за да провери за следи от пяна или повръщано. Самоубийствата обикновено изглеждат по различен начин. Липсват типичните признаци.“
Говорейки за това защо смята, че смъртта е инсценирана, той казва: „Кутиите с хапчета на масата ѝ бяха подредени, а тялото ѝ беше умишлено позиционирано по този начин.“ Въпреки че по-късно сержант Клемънс е критикуван за това, че е ненадежден свидетел, разказът на г-жа Мъри също е поставен под съмнение.
Когато разговаря със Самърс, през 1985 г., тя е попитана какво е имала предвид, когато е казала нещо от рода на „защо трябва да продължавам да прикривам това?“ Тя отговаря: „Ами, разбира се, че Боби Кенеди беше там.“ Самърс казва за разговора: „Попитах я какво има предвид и тя ни изненада, като призна, че Робърт Кенеди наистина е посетил Мерилин в деня, в който е починала, и че лекар и линейка са дошли, докато тя все още е била жива. Ситуацията стана толкова деликатна, че защитниците на Робърт Кенеди трябваше да се намесят и да го защитят…“
Аутопсията на Монро е извършена от д-р Томас Ногучи, а не от неговия по-старши колега. Патерсън и г-жа Едуард-Джоунс пишат за д-р Ногучи: „Той не открива нито следи от игли, което би означавало инжектиране на наркотици, нито признаци на физическо насилие. Аутопсията потвърждава наличието на барбитурати в кръвта и празен стомах. Но той никога не извършва пълния набор от тестове на органите. По-късно сам признава: „Не направих всичко, както трябваше.“ Tвърди се, че д-р Грийнсън е предписал на Монро хлорал хидрат и че именно това лекарство, в комбинация с Нембутал, я е убило.
В някои твърдения се казва, че д-р Грийнсън и д-р Хайман Енгелберг, личният лекар на Монро, инсценирали смъртта на звездата като самоубийство, защото се страхували от последствията, ако се разбере, че тя е починала в резултат на медицинска намеса. В интервю от 1995 г. близък приятел на Монро, Сидни Гиларов, казва, че е говорил с нея по телефона само няколко часа преди смъртта й.
„Мерилин ми се обади по телефона и беше в ужасно състояние. Тя каза: „Боби Кенеди беше тук, заплаши ме, крещеше ми и ме блъскаше!“
„Аз ѝ отвърнах: „Какво правеше Робърт Кенеди в дома ти?“, защото не можех да повярвам на ушите си. Не знаех абсолютно нищо за връзката ѝ с Боби, а си мислех, че знам всичко. Знаех за Джон, но тогава тя ми каза, че е имала връзка и с Боби.“
Боби смятал, че тя е станала проблем за него и ѝ казал: „Ако ме заплашваш, Мерилин, има повече от един начин да те накарам да млъкнеш.“
Самият Синатра бил убеден, че Монро е убита. Неговият бивш мениджър и близък приятел, пише в мемоарите си от 2021 г.: „Франк вярваше, че тя е била убита, и никога не го преживя.“
Въпреки това, през 80-те години на миналия век прокуратурата на окръг Лос Анджелис възобновява разследването за смъртта на Монро, тъй като има много неясни неща. Тогавашният окръжен прокурор Джон Ван де Камп заявява пред вестник „Лос Анджелис Таймс“: „Въз основа на наличните ни доказателства изглежда, че смъртта ѝ може да е била самоубийство или резултат от случайно предозиране с наркотици.“
Разследващите по това време заявяват, че версия за убийството би изисквало сложна и мащабна конспирация, в която да участват самият убиец или убийците, съдебен лекар и почти всички полицейски служители, назначени по случая, както и техните началници. Властите добавят: „Нашите разследвания и проверка на документите не разкриха никакви достоверни доказателства в подкрепа на теорията за убийство“.
