Във физкултурния салон гамените си играели с него на “чичо доктор” и стискали сланините му
Стана ясно защо Ивайло Мирчев ненавижда родното си с. Крушари и нагло крие къде се е родил. Скандален сигнал до редакцията описва нечуваните гаври и тежката омраза, която съучениците му в селското школо изпитвали към връстника си.
Тлъстичък от малък, отрокът на местния партиен секретар бил подлаган на нечовешки изтезания. Наборчетата му го посрещали с шумно грухтене всяка сутрин, когато днешният половин председател на ДБ влезел в клас. Още на прага на училищната стая няколко бабаитчета му зашивали порция шамари за “добро утро”, припомня си негов другар от ония времена в писмо до медията ни.
Но това било само началото. В голямото междучасие същите гаменчета го надупвали върху чина и се изреждали да ритат сланинестите му задни части докато Иво не започвал да стене от болка и унижение.
Още по-гнусни гаври търпял всеки път щом нуждата го подгонела към тоалетната. Там го чакала група батковци от горните класове, които препречвали клозетната врата с думите, че мястото е забранено за дебелаци. Ето защо той често се изпускал в гащите по време на час, което принудило даскалиците да го водят за ръчичка към двете нули за да го предпазят от нови посегателства. Излишно е да казваме, че грижата била по заповед на партийния секретар в Крушари, който бил негов баща.
За отмъщение, няколко от най-бруталните селянчета предварително омазвали клозета с изпражнения, а той се оклепвал и вмирисвал целия, когато все пак смогнел да се изпишка или изака. После от него се носела такава нетърпима воня, че целият клас скандирал: “Иво, свинята, на майка му в устата”, спомня си източникът ни на информация. По думите му, веднъж за наказание го затворили в л@йняния кенеф, където с голи ръце трябвало да изчисти отходната мръсотия.
Друга порция унижения включвала играта на магаре. Заради наднормените си габарити, днешният Мирчев носел огромни зимни палта. Толкова големи, че в тях се напъхвали няколко от съучениците му и така накачулени с връхната му дреха те обикаляли целия училищен двор. Най-забавно на малките хулигани било, когато натрупа сняг да използват якето му за шейна, с която да се спускат по разкаляните улици край школото. Подгизнало от киша, те принуждавали Иво да го облече и го разхождали като мечка за забавление на момичетата.
Безспорен връх в издевателствата над началника на “добрите сили” били игричките на чичо доктор в горните класове. Момчетата го издебвали когато се преоблича за час по физическо, залоствали вратата на физкултурния салон и започвали гнусно да щипят и дърпат тлъстите му меса по гърдите, ханша и дупето.
Веднъж дори вкарали местен циганин и го оставили сам със сина на партийния секретар. Какво може да е вършил селският мангал със затлъстелия и презрян Иво, историята мълчи. Факт е, че от тогава той се затворил в себе си и месеци наред отказвал да продума.
За сметка на което бил изнудван от останалите келеши да им отстъпва яденето си в столовата ако не иска целия клас да научи какво е ставало в гимнастическия салон. По-устатите селянчета пък го питали дали в наедрялото си шкембе не крие циганско бебе, намеквайки, че ромът може и да го е заплодил.
Човекът, осмелил се да напише писмо до нас сподели още по-унизителни подробности от детството на Мирчев, но ние ще се въздържим да ги правим публично достояние в опит все пак да запазим малкото останало му достойнство.
По-късно, вече като гимназист в Толбухин (бел.ред. – старото име на гр. Добрич), той на няколко пъти бил воден на психиатър, работещ към местната детска педагогическа стая. Причината била агресивното, граничещо с психопатия поведение и оплакванията от родители и учители. Прегледите намеквали, че в психиката му се забелязват непоправими следи от претърпяното насилие, което в тийнейджърска възраст се изродило в компенсаторна склонност към побои и малтретиране на по-слабите от него.
Психолози, които потърсихме за коментар, подготвяйки статията допълниха, че подобни травми са много сложни за терапия, а следи от тях се откриват и в сегашното му битие на политик.
“Необуздан нагон, порив към саморазправа, неистово желание да удря, чупи и да се бие, са признаци на отминал тормоз, които съзнанието отказва да преработи”, допълниха медиците, визирайки както изстъпленията му на Росенец преди години, така и последните му изцепки пред депутатките стаи в партийния дом.
“Обикновено подобни травми в зряла възраст са придружени от полова импотентност у жертвата и неспособност да осъществи пълноценен сексуален акт с жена, което допълнително обостря неовладяната му агресия”, разясниха те.
“Налита на бой като скопен шопар”, погавриха го няколко депутати, наблюдавали от първо лице изцепките на Иво Мирчев.
