„Декември е време да се прибереш у дома – и буквално, и вътрешно“. Така обобщи изминалата година актрисата Мария Бакалова пред Нова телевизия.
Българката със световна кариера направи поредица от откровени признания, които не останаха незабелязани и моментално приковаваха вниманието.
„Беше изтощаващо – и физически, и емоционално, но съм удовлетворена“, сподели тя и призна, че подготовката за всяка роля означава пълно потапяне в света на героя. Процес, в който границата между актьора и образа постепенно се размива.
„Опитвам се да повярвам на персонажа и да го разбера“, казва актрисата, подчертавайки, че когато дълго време живееш със сценария и екипа, героят неизбежно става част от ежедневието ти.
В тази трансформация ключова роля имат детайлите – походката, музиката, визията. Именно те служат като ориентири, които помагат за изграждането на вътрешната логика на образа и за разграничаването му от останалите.
Емоционалната памет, по думите ѝ, е като сетивен инструмент – мириси, спомени и преживявания, които отключват силни усещания и реакции.
„Работим в едно невидимо пространство, в което болката и тъгата често се превръщат в двигател на творческия процес“, споделя Бакалова. Според нея бурното време, в което живеем, неизбежно намира отражение и в киното – като търсене на смисъл, посока и яснота.
Особено внимание актрисата отделя на ролите на реално съществували личности, сред които и образът на Ивана Тръмп.
„Когато изобразяваш човек, който наистина е живял, трябва да подходиш с уважение и без осъждане“, подчерта тя. По думите ѝ всеки носи в себе си светлина и пукнатини, а задачата на актьора е да покаже тази сложност с достойнство.
„Обичам България и се гордея, че съм българка. Искам да бъда част от българското кино – и то да бъде част от световното“, завършва тя.
