Иво Димчев е от онези артисти, които никога не избират лесния път – нито на сцената, нито в живота. Творец, който или те разтърсва, или те кара да се замислиш. В новия епизод на „Капките Podcast“ той говори откровено за сцената, личния си живот, смелостта да бъдеш различен и тежестта на миналото.
„В моя живот сцената ми дава най-много“, категоричен е Димчев.
„Всеки артист знае, че това е нещо, от което, ако се откажеш, ще умреш“, казва той, припомняйки и изпълнението си на легендата Едит Пиаф, което му донесе първата победа в шоуто „Като две капки вода“. Участието обаче се оказва и сериозно предизвикателство – стресът го кара да свали 4 килограма.
Емоционалните моменти пък идват не само от сцената, но и от личните му желания.
„Нямам деца, а това е нещо, което винаги съм искал да имам. Бях на ръба да се разклатя емоционално“, споделя Димчев, връщайки се към изпълнението си като Емил Димитров. А зад сценичната смелост се крие човек, който често изпитва самота. Участието в „Капките“ обаче променя това усещане.
„Откакто съм в „Капките“, вече усещам, че не съм сам“, признава той. И още:
„Още в детската градина знаех, че съм хомосексуален“, казва Иво с откровеност. На 18 години споделя това с майка си, но реакцията ѝ е тежка. Именно тя го кара дълго време да пази личния си живот далеч от разговорите със семейството.
Артистът говори открито и за своя ХИВ-позитивен статус – тема, която и днес в България продължава да предизвиква силни предразсъдъци.
Тормозът, който преживява като тийнейджър, го прави по-силен, но цената на различността остава висока. Димчев разкрива и защо е получавал смъртни заплахи – теми, които и до днес остават част от неговата история.
В кариерата си той преминава и през редица сблъсъци – от близките отношения с Азис до критиките, които охлаждат тази връзка, както и поставените рамки от Тодор Колев, довели до напускането на НАТФИЗ.
Въпреки тежките теми Иво не губи самоиронията си.
„Най-много радост ми носят сцената и пържените тиквички с кисело мляко и чесън“, казва той с усмивка.
