Провокативен, раним, безкомпромисно откровен – Иво Димчев показва в „Като две капки вода“ лице, което за мнозина е изненадващо. За други обаче е отдавна познато.
Зад ярките образи и сценичната ексцентричност се оказа, че стои артист, който не се страхува да говори за най-трудните теми – болестта, самотата, липсата на дете, сблъсъка с неразбирането в България.
За тях и не само Иво Димчев говори в откровен разговор пред БЛИЦ. Разкрива и какво го е върнало към живота, защо не съжалява за избора си да бъде различен и къде минава границата между сцената и личната истина.
– Моята публика знае, че мога да бъда емоционален и уязвим в изкуството си. Може би само по-широката публика не го е знаела, защото не са толкова запознати с творчеството ми.
Както казва Веско Маринов, чувал съм една две песни и те не звучат много сериозно. Надявам се покрай „Капките“ повече хора да се запознаят с песните ми и да прескочат „Баница“ и „Шкембе чорба“ бариерата.
Написал съм над 40 балади на български и английски, които са в музикалните платформи и който се интересува, лесно може да ги открие.
– Кой образ те разтърси най-много и като артист, и като човек?
– Най-емоционален досега за мен беше Емил Димитров, защото е на български език и защото песента разказва за теми, които са ми много близки.
– След изпълнение на „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров даде на публиката много повече от емоция. Но призна, че има една болка, която седи от дълго време в душата – това, че още нямаш дете. Колко тежка се оказва тази липса в личен план?
– Не бих го нарекъл болка, по-скоро е съжаление, че не съм имал възможността да имам дете. Ако имах такава възможност, то нямаше да е едно, а поне 5.
Много харесвам семейства с много деца, защото се размива центъра и започва да прилича повече на комуна. А това е винаги по-забавно и доста по-здравословно за децата.
– Сподели и друго – и то в праймтайм пред цяла България – че преди 10 години си си бил много болен, върнал си се в родината си, защото си искал да си отидеш тук. Но България те е излекувала! Какво точно те върна отново към живота?
– Аз съм живял първите 30 години от живота си в България. Това е моят биологичен и духовен център. Колкото и човек да вярва, че е гражданин на света и има глобален поглед, или е живял по други места, родното си е родно.
Семейството, приятелите от детството, местата, по които си живял като дете или тийнейджър, те са част от душата и тялото ти.
За мен беше важно да се върна, защото тялото ми го искаше, защото то искаше да оцелее и ми казваше: „Върни ме там“.
И аз се върнах и така оцелях.
– Мога ли да те върна съвсем за кратко към онзи страшен момент, в който разбираш за болестта, за да споделиш как реагира и какво промени тогава в себе си?
– ХИВ ме направи по-грижовен и внимателен към себе си, защото исках да се съхраня като артист. Вярвах, че нося художествено съдържание, от което светът има нужда и имам отговорност към това съдържание и таланта си, чрез който да го предам на хората.
– Нужен е наистина силен характер, за да премине човек през всичко това и да успее да съхрани себе си. Особено и в един друг момент – след трудна и несъмнено тежка за понасяне реакция от майка ти, след като й споделяш за сексуалната си ориентация. Ако имаше как да се върнеш отново към този разговор, какво би искал тя да чуе?
– Може би трябваше да намеря и други начини да разговарям с нея за това и да не се отказвам. Има теми, които имат нужда от време и търпение, за да станат част от семейния разговор.
– Ти си артист, който често провокира и разделя публиката, но точно този ярък контраст формира най-сериозната емоция. Участието в „Капките“ промени ли начина, по който те възприемат хората?
– Не знам, попитай хората. Поне публиката на „Капките“ вижда повече от моите цветове и нюанси. Надявам се да започнат да ме приемат по-лесно.
– В чужбина често те наричат „феномен“, а в България по-често си бил неразбран. Кое е по-трудно за носене – да бъдеш аплодиран от света или да бъдеш поставян под съмнение у дома?
– Аплодисментите извън България не са тежест. Това е награда за труда и таланта ми. Неразбирането в България ми е носело болка, но никога не ме е демотивирало напълно.
Винаги съм смятал, че въпреки смесените реакции аз съм длъжен да намеря позитивен диалог с тази публика.
– От какво имаш зависимост днес? И има ли момент, в който сцената започва да взима повече, отколкото да дава?
– Сцената взима енергия и време, но ми възнаграждава с любов и ресурси.
– Ти говориш открито за болката, за страховете, за различното. Но ако трябва да избереш едно нещо, което никога не си казвал на сцената – каква е истината за Иво Димчев, която публиката още не знае?
– Истината никога не е една. Не можеш да ме събереш в дума, нито в изречение. Всеки човек и артист е съвкупност от много идентичности, много истории и много смисли.
Аз съм достатъчно прозрачен в драматургията на песните си и творчеството си, за да има нещо извън тях, което да ме определя. Моят най-голям коз е бил винаги искреността. За нея съм платил висока цена и не я заменям за нищо друго.
– Наскоро Веско Маринов заяви, че вижда в твое лице още от сега вероятен победител в „Като две капки вода“. Как те кара да се чувстваш това?
– Все още сме на пети лайф. Има доста време до финала. Ласкаят ме думите му, защото аз го уважавам много като артист и човек. Много се радвам, че той прие поканата ми да бъде специален гост на юбилейния ми концерт в зала 1 на НДК на 12-ти декември.
Но в крайна сметка за мен най-важно е аз да съм доволен от изпълненията си. „Капките“ са едно прекрасно временно явление в моя живот, което ме дарява с нов опит, нови знания, нови приятели и нова българска публика.
Надявам се и аз, с моя опит, цветност и артистизъм, да допринасям с нещо към това невероятно шоу.
– Наскоро призна от сцената, че дълго време не си давал хита си „Баница“ да бъде изпълняван заради риск от осмиване и неразбиране…
– Да, защото не могат да си представят, че нещо, което започва толкова просто, забавно и на вид фолклорно, може да бъде едновременно сложно, метафорично и дълбоко.
Хората отказват да приемат заложения вътре парадокс и асинхронизъм и решават да го обявят за лошо, защото иначе трябва да го нарекат гениално, а това може би ще накърни егото им.
