Мария Силвестър проговори за смразяващата нощ в която погледна смъртта в очите и се спаси по чудо

Популярната телевизионна водеща Мария Силвестър, която сме свикнали да виждаме винаги усмихната и енергична в ефира на „Бригада Нов дом“, разкри една от най-дълбоко пазените и травмиращи тайни от своето минало. В емоционален разговор с Александра Сърчаджиева, звездата сподели за ужасяващ инцидент, който буквално е разделил живота й на „преди“ и „след“. Тази нощ, която е трябвало да бъде просто поредното прибиране у дома, се превръща в борба за оцеляване, която Мария нарича началото на своя „втори живот“.
Всичко започва след вечер в известна софийска дискотека, където Мария преживява тежко емоционално разочарование – тя вижда тогавашното си гадже да се целува с друга жена. Разочарована и разстроена, тя си тръгва сама, без да подозира, че в сенките на нощния град я дебне истинска опасност. Непознат мъж започва да я проследява по тъмните улици, изчаквайки удобния момент, за да действа. Нападението се случва във входа на нейния блок – мястото, където всеки би трябвало да се чувства най-защитен.„Припаднала съм, защото той започна да ме души“, споделя Мария с глас, в който все още се усеща ехото от преживения ужас. В момента, в който съзнанието й започва да избледнява, тя чува вътрешен глас, който сякаш я изтръгва от лапите на смъртта. „Мария, много тъпо умря“, прошепнал гласът в главата й. Именно това странно пробуждане на егото и инстинктът за самосъхранение й вдъхват неподозирана сила. Тя осъзнава, че не може да позволи животът й да приключи по толкова нелеп и „нестилен“ начин.
В един невероятен психологически обрат, Мария решава да смени ролите. Вместо да бъде беззащитна жертва, тя събира сили, избутва нападателя и с леден, авторитарен тон го пита: „Ти имаш ли цигари?“. Този неочакван въпрос буквално парализира агресора. Мъжът, който допреди секунди е стискал гърлото й, изведнъж променя поведението си. Той отива, запалва лампата във входа, сяда до нея и двамата прекарват следващия един час в разговор за живота, Бога и неговите лични демони. Мария разказва, че нападателят е изглеждал добре, бил е брокер по професия, но е признал, че преминава през „черни дни“, в които става напълно различен човек.
След инцидента Мария изпада в тежка страхова невроза, която продължава седмици. Тя дълго време не събира смелост да разкаже на родителите си за преживяното, носейки товара на ужаса сама. Днес тя признава, че именно тези срещи с „тъмната страна“ и работата й в социални проекти са я довели до нуждата от психотерапия, за да преработи натрупаната болка. Въпреки че не помни лицето на нападателя, тя никога няма да забрави очите му – очите на човек, който за малко не е отнел бъдещето й.