След отпадането си от „Ергенът“ Вероника проговори откровено за участието си в риалитито, отношенията с Марин и причините да напусне формата. Оказва се, че решението ѝ да влезе в шоуто не е било случайно, а резултат от лични сътресения и нуждата да промени посоката в живота си. В интервюто тя разкрива какви са били истинските ѝ чувства към Ергена, защо не е потърсила „резервен вариант“ сред останалите мъже и какво всъщност се случва зад кадър в най-обсъжданото романтично риалити.
– Какво те мотивира да участваш в „Ергенът“ и какви бяха първоначалните ти очаквания? Имаше ли реални симпатии към Марин?
Тогава реших, че имам нужда да направя нещо щуро, нещо, което никога не бих направила. Исках да предизвикам себе си. Затова и приех предложението да участвам. В крайна сметка този тип предавания са базирани върху идеята за социален експеримент. Успях да се погледна отстрани и да направя равносметка за много неща, с които иначе нямаше да се сблъскам в реалния живот. Смятам, че ми повлия много добре. И съм доволна от това преживяване.
Марин е момче, с което бих излязла и в реалния живот. Определено е мой тип мъж. Елегантен, възпитан, интересен характер, изключително добродушен, човек има много какво да си говори с него. Още преди да вляза в предаването съм го виждала в София и тогава ми беше направил много добро впечатление. Определено си казах: бих искала някой ден да изляза с него. Щом разбрах, че именно той е Ергенът, много се зарадвах, че ще имам възможност да прекараме време заедно.
По време на малкото интеракции, които сме имали, добих представа, че не съм сбъркала в първоначалното си усещане. За съжаление той може би има различен вкус за жени и аз не попадам в неговите критерии. Тук вече нещата не опират само до симпатия, а до личен избор.
– Как възприе останалите двама ергени – имаше ли момент, в който си помисли да насочиш интереса си към някой от тях?
– Аз съм изключително праволинеен човек и не желая да поставям някого в ролята на резерва, защото намирам това за обидно. Затова и не ми е минавало през ума да се пренасоча към Стоян, към когото имах симпатия. С него заедно решихме, че ще оставим нещата само в зоната на приятелството. Въпреки че си допадаме изключително много като характери, и двамата преценихме да спрем до там.
А и нека бъдем честни – всички виждаме, че аз не съм типа жена, който Стоян харесва.
– Как си обясняваш своето отпадане? Смяташ ли, че разговорът ти с Мартин е изиграл решаваща роля?
– Разговорът ми с Марин беше нещо, което трябваше да се случи много по-рано. За съжаление той отбягваше интеракция с мен и се държеше лековато. Може би в този момент не е разбирал, че неговите действия подават двойствени сигнали. След като той няма привличане към мен, какъв е смисълът аз да продължавам да стоя там?!
– Според теб към кого Мартин има по-силни чувства – Алия или Михаела? Как изглеждаше това отвътре?
– Не съм убедена, че тук той е стигнал до ниво дълбоки чувства. По-скоро все още опознава и се ориентира. Честно казано смятам, че в тези обстоятелства, той се чувства изключително объркан. Не всеки ден ти се налага да обръщаш внимание на десет жени наведнъж. Няма да се учудя, ако нито една от двете не бъде неговия финален избор. Трудно е да се тълкува какво означават действията му, защото те сами по себе си са объркващи.
– Кое беше най-трудното за теб в „Ергенът“ – конкуренцията, камерите или отношенията?
– Не мога да кажа, че нещо ми е тежало там. С момичетата се разбирахме много добре – пеехме, шегувахме се, забавлявахме се. Аз не съм се концентрирала върху нечие негодувание или провокация за повече от пет-десет минути. Смятам, че в това предаване не може да се говори за конкуренция в пълния смисъл на думата, защото или това е твоят мъж, или не е. Тук не можем да говорим за състезание, за да има конкуренция.
Съжалявам, че нямахме повече физическо време с момчетата, за да можем истински да ги опознаем. Наистина комуникацията ни беше недостатъчна и повърхностна. Със сигурност бих искала да поговоря с тях навън, защото смятам, че са страхотни хора и има какво да взема от тях.
– С кои момичета остана близка след предаването?
– Аз комуникирам с почти всички момичета съвсем приятелски. Най-близка до мен засега е Симона, въпреки че в предаването изобщо не изглежда така. Напоследък си ставам все по-близка с Белослава и Елена. И определено ми се ще да възстановя комуникацията си с Татяна, Мария, Пламена и Нурджан.
– Споделяла си за тежки загуби в семейството си. Ако ти е комфортно – би ли разказала повече за това и как тези преживявания са те променили?
– Аз вече разказах с подробности относно това в няколко подкаста и интервюта. Никога не съм възприемала това като тежка драма. Смятам, че всеки човек има починал близък, за когото страда тихичко в себе си. Аз не съм по-различна. Тази моя житейска история ми помогна да порасна по-бързо от връстниците си. Да науча много неща за света на възрастните много рано. И да се изградя като личност с критично мислене, мнение и позиция в обществото. Не ме е срам да отстоявам принципите си и да съм категорична, защото по-добре от всеки знам колко секунди отнемат един човешки живот да приключи.
Сега, когато пораснах, вече ми е време да се отпусна и да се забавлявам. Защото дистанцията на времето поизтри повечето спомени, които имам или пък аз ги прибрах в шкафа.
– Как започна пътят ти към театъра – това ли беше детската ти мечта?
– Детската ми мечта беше да разбера какво има отвъд и кой е измислил правилата на матрицата. Сега интересите ми включват философия, езотерика, митология, астрономия, семиотика, литература и много други. Всички тези неща включвам в работата си в театъра или поне се опитвам. Театърът е само един от начините да опозная света отвъд видимото.
– Какво всъщност означава да си куклена актриса – какво не знаят хората за тази професия?
– Това е много обширна тема, която не е ясна на широката публика. Кукленият театър се оказа нишово изкуство, което не всеки разбира. Повечето хора си представят инфантилни детски приказки с мечета и зайчета. Нищо подобно. Постмодерният театър е смесица от различни видове изкуства. Отдавна е започнал да граничи с пърформънс, носи в себе си експериментални форми, съчетава движение, танц, литература, светлина, музика и много други. Кукленият театър отдавна не е онова, което всички познават от годините си в детската градина. Няма как да се опише с думи. Затова ви каня да си купите билет и да видите сами.
– Какъв мъж търсиш днес – различен ли е от този, който си търсила преди шоуто?
– Не търся мъж. Аз знам, че с правилния човек ще се срещнем, когато и двамата сме готови един за друг. Не бързам за никъде. Нямам изисквания към него. Искам само да не ме лъже с действията си и да е честен и откровен към мен. Другото ще си дойде само.
