Музикалният свят в България все още не може да се съвземе от загубата на големия Кирил Икономов, но разкритията около здравословното му състояние, които започнаха да излизат наяве, хвърлят съвсем нова и болезнена светлина върху неговия живот. Оказва се, че докато е създавал хитове и е дирижирал емоциите на хиляди хора от сцената, Маестрото е водил тиха и изтощителна битка със собственото си тяло. Източници от най-близкия му кръг споделиха разтърсващата истина – Кирил Икономов е имал сериозни и застрашаващи живота проблеми със сърцето още от съвсем ранна възраст, които е криел с цената на всичко от широката публика.
Трагедията на един творец често остава невидима зад светлините на прожекторите и аплодисментите. Близки приятели на композитора разказват със сълзи на очи, че той е знаел за своите сърдечни неразположения още от младежките си години, но е отказвал да позволи на болестта да диктува темпото на неговия живот. Вместо да се отдаде на почивка, той влагаше всяка фибра от съществото си в музиката и в подкрепата на своята любима Мая Нешкова. Сцените зад кулисите на големите концерти често са били изпълнени с тревога, като екипът му е бил нащрек за всяка негова гримаса на болка, която той веднага е заменял с професионална усмивка пред обективите.
Атмосферата в дома на Икономов винаги е била наситена с творчество, но и с една негласна дисциплина по отношение на здравето му. Въпреки стриктните съвети на лекарите и неколкократните предупреждения, че сърцето му работи на предела на възможностите си, Кирил остана верен на своя борбен дух до последния си дъх. „Той не се страхуваше за себе си, страхуваше се само да не остави работата си недовършена“, прошепна негов колега, който е бил свидетел на моментите на слабост, които Маестрото никога не изнасяше на сцената. Този невидим опонент е бил негов спътник през десетилетията на слава, превръщайки всеки негов успех в своеобразен подвиг на волята.
Днес, когато споменът за него е по-жив от всякога, тези нови подробности за дългогодишната му борба само засилват уважението на хората към неговата личност. Икономов не беше просто музикален гений, той беше човек, който носеше тежък кръст с невероятно достойнство. Разкритията за здравословното му състояние обясняват много от неговите по-късни решения и огромната емоционална дълбочина, която влагаше в творбите си. Това е разказ за един мъж, чието сърце може и да е било физически уязвимо, но духовно беше по-голямо и по-силно от всичко останало. Той си отиде така, както и живя – отдаден на изкуството, докато прекършеният ритъм на живота му окончателно заглъхна, оставяйки след себе си вечна музика и спомена за един несломим дух.
