Софи Маринова отново изненада с откровение, което разкрива една съвсем различна страна от живота ѝ – далеч от сцената, прожекторите и блясъка. Певицата се върна към детството си и сподели спомени, които за нея са неразделна част от Коледа, но за мнозина звучат необичайно.
За Софи празникът никога не е бил само украса и подаръци. В нейните спомени той е свързан с една дълбоко вкоренена традиция – коленето на прасето. Тя разказва за моментите, прекарани с родителите ѝ, когато семейството се събирало около тази практика, която за тях е била нещо напълно естествено.
„На Коледа винаги колехме прасета с татко и майка. Може малко да звучи смешно, но това са традициите“, споделя тя и подчертава, че това е начинът, по който е израснала, без да вижда нищо странно в него.
За Маринова тези обичаи не са просто действия, а част от цялостната картина на живота, в която храната, семейството и празниците вървят ръка за ръка. Тя допълва, че подобни традиции съществуват и при други празници – като Гергьовден, когато в много домове се приготвя агнешко месо.
„На Гергьовден колим агнета. Някои казват: ‘Оф, Софка, коли животинки’, ама така е създаден светът. Господ е дал животните, за да се храним. Те пък се хранят от други неща“, казва певицата, обяснявайки своята гледна точка без притеснение.
За нея Коледа има много по-дълбок смисъл – тя я свързва с топлината на дома, близостта на хората и изобилието на трапезата. Спомените ѝ са изпълнени с вкус, аромати и смях.
„Аз точно с това я свързвам – да колим прасето, както беше… ‘свинско и винско’. Ама ние постоянно сме на маса“, добавя тя с характерното си чувство за хумор.
Любовта ѝ към храната не е тайна. Софи признава, че обича традиционната кухня и всички онези ястия, които носят усещане за уют и домашна атмосфера. Тя дори споделя, че все още ѝ доставя удоволствие да пее по банкети, където храната и музиката се преплитат.
Освен това певицата не крие, че умее да готви и има сериозен опит в кухнята. По думите ѝ може да приготви десетки различни ястия, но в ежедневието често предпочита да остави това на други.
„Мога да сготвя 30-40 манджи, но предпочитам някой да ми ги приготви, а аз само да си хапна“, казва тя с усмивка, показвайки типичната си непринуденост.
Историята на Софи Маринова отново показва, че зад сценичния образ стои човек, силно свързан със своите корени, традиции и семейство – неща, които за нея остават най-важни, независимо от всичко.
