Животът на Светлана Василева, която доскоро познавахме като бляскавата госпожа Гущерова, се оказа всичко друго, но не и приказката, която тя парадираше пред обществото. Днес плеймейтката дръзко сваля маските и признава, че зад фалшивия блясък на луксозния живот се е криел истински ад, който едва не е сложил край на съществуването ѝ. В откровено признание тя разкри, че е преминала през няколко опита за самоубийство, породени от нечовешкото страдание и предателствата, на които е била подложена.
Според самата Светлана, съдбата е решила да я накаже жестоко, а основната причина за всички нейни беди се корени в отношенията ѝ с Християн Гущеров. Официалният развод все още е само мираж, тъй като съпругът ѝ упорито отказва да се яви в съдебната зала, протакайки агонията. Светлана разкрива, че целият имидж на успешен бизнесмен и благоденствие, който той е поддържал, се е оказал една огромна, куха лъжа. Докато тя е носила второто им дете в утробата си, е била принудена да търпи горчивината на системни изневери, при това – с нейни близки приятелки, което за нея е било най-тежкият удар под кръста.
Кошмарът не спира дотук. След като фасадата на богатството се срива, тя и децата ѝ се оказват в пълна безизходица – отнемат им буквално всичко, от дрехите и детските колички до най-необходимите прибори за хранене. В един момент Светлана се е оказала изправена пред ужасяващата реалност на празния хладилник, неспособна да осигури елементарна храна за децата си. Стигнало се е дотам, че майка ѝ, която цял живот е избягвала дълговете, е трябвало да прибягва до банкови кредити, само за да оцелеят физически.
Психическият срив е бил неизбежен пред лицето на такава поредица от несгоди. Светлана признава, че тъмните мисли са я завладявали многократно, водейки я до фатални опити да прекрати мъките си, които, за щастие, са останали без успех. Днес, гледайки назад, тя започва да вижда нещата по различен начин. Тя не вярва, че всичко това е просто лош късмет или случайност. Василева е убедена, че върху живота ѝ е тегнала черна магия. Спомня си как в съвместния им дом е намирала странни предмети – кичури коса, скрити зад картини, придружени от бележки с неразбираеми символи, които са я изпълвали с необясним ужас.
И докато тя се опитва да изплува от дъното, бащата на децата ѝ остава далечен и безразличен. По нейни думи, той не е виждал по-малките им деца близо две години. Единствените, които поддържат някаква връзка с него, са Анелия и Добромир, но само защото живеят при майка ѝ, където той се появява от време на време. Липсата на грижа е пълна – той не е закупил дори най-дребната почерпка за рождените дни на децата, оставяйки ги в емоционален вакуум. Светлана обаче не се предава; тя бавно се опитва да пренареди живота си и да изгради нов път нагоре, далеч от сянката на човека, който е превърнал мечтите ѝ в пепел.
