Легендарната прима на българската естрада Йорданка Христова, обичана от поколения фенове с гласа си и хитовете, които са станали част от националната ни памет, продължава да следи с огромен интерес големите спортни събития. На 82 години Данчето не пропуска почти нито един мач от световното първенство по футбол, което се провежда в САЩ, Канада и Мексико. Тя гледа срещите от уютната си вила в Царево, където прекарва цялото лято, и споделя емоциите си с такава страст, сякаш самата тя е на трибуните.
В разговор, изпълнен с искреност и типичната й прямота, Христова разкри, че не стиска палци за някой от големите фаворити. Вместо това душата й е с по-малките отбори, с онези, които изненадват и карат зрителите да се влюбят в играта отново. „Гледам почти всички мачове, само нощните в три или четири сутринта пропускам, защото на другия ден имам ангажименти“, сподели тя. Според нея Меси блесна с хеттрик и показа защо е легенда, докато Кристиано Роналдо вече изглежда повече като пречка за Португалия, отколкото като спасител. Данчето чака с нетърпение някой да накаже големите отбори и да даде шанс на аутсайдерите.
Особено силно впечатление са й направили африканските отбори, които се издигат в очите й с всяка изминала среща. Същото важи и за малките държави с население от половин милион души, които се борят с достойнство и показват истински дух. Тя съжалява, когато те не издържат до края и губят точки от големите тимове. Христова е разочарована от това как много национални отбори са загубили идентичността си – французите, нидерландците, англичаните са пълни с играчи от колонии, а светът е толкова смесен, че е трудно да говорим за истински национални състави. Харесва й как иранците изглеждат по-обединени и по-национални. За германците пък е категорична – бяха трагични и не заслужаваха победата срещу Кот д’Ивоар.
Но най-емоционално Данчето говори за българския национален отбор. Тя обяснява защо „лъвовете“ не са на световно от 1998 година насам. Според нея причината не е в размера на държавата, а в разединението ни – всеки срещу всеки, липса на уважение, постоянни критики и бъркане в работата на треньори и играчи. „Нямаме отбор, защото сме разединена нация“, казва тя с болка. Спомня си с носталгия великия 1994 година в Америка, когато станахме четвърти в света, и мечтае за ново поколение, което да върне тази магия. Футболът днес е прекалено комерсиализиран, играчите приличат повече на манекени, а материалното е на преден план. Липсва онази чиста любов към играта от детските години с парцалени топки.
Въпреки всичко Христова остава вярна на любимия си ЦСКА. Тя с нетърпение очаква откриването на новия стадион в Борисовата градина в края на юли и дори се надява да я поканят да изпее химна „Сърца червени“. Говори с гордост за феновете и се ядосва на враждите между отборите, вместо на радост от успехите на българи. Споменава и как се отнесоха с Дара след победата на „Евровизия“ – вместо да се радваме, пак има хора, които критикуват.
Наскоро Йорданка Христова получи и специално признание – званието „Почетен гражданин на Царево“. Тя е трогната и споделя, че от почти 60 години обича този бряг и прекарва лятото там. Призовава хората да предпочитат нашето Южно Черноморие пред Гърция, макар да обича и северната част на южната ни съседка, която смята за „наша територия“. Радва се, че сезонът върви добре, но призовава да пазим морето чисто, особено след инцидента с мазута. Пожелава на всички мир, здраве и хубаво лято.
Тази 82-годишна легенда продължава да вдъхновява с енергията и мненията си. Тя не се крие от медиите напоследък, но когато говори, думите й идват от сърцето. В свят, пълен с разделение, гласът на Данчето Христова напомня колко важни са единството, страстта и любовта към родното – било то на сцената или на футболното игрище. Феновете й са развълнувани и чакат с нетърпение следващите й изяви, а историите около нея винаги носят топлина и носталгия по истинските ценности.
