Новият минисериал „Взимай парите и бягай“, посветен на една от най-мистериозните фигури в света на криптовалутите – Ружа Игнатова, вече се излъчва по Nova TV и бързо се превърна в тема на оживени дискусии. Докато зрителите проявяват сериозен интерес към историята на т.нар. „криптокралица“, не всички, свързани с реалните събития, одобряват начина, по който те са представени на екрана.
Сред най-критичните е братът ѝ – Константин Игнатов. Той открито заявява, че продукцията съдържа множество неточности и дори „измислици“. По думите му, голяма част от персонажите са с променени имена – включително и неговото – което според него е направено с цел да се избегнат евентуални съдебни последствия. Игнатов подчертава също, че никой от екипа не го е потърсил за консултация при създаването на сериала.
Проектът е продукция на ZDF и проследява възхода на криптовалутата OneCoin – схема, която успява да привлече хиляди инвеститори по света с обещания да надмине дори биткойн. Сериалът показва както бляскавия начин на живот на Игнатова, така и нарастващото напрежение около нея – от медийни разследвания до съмнения за мащабна финансова измама.
От Nova TV уточняват, че продукцията е вдъхновена от реални събития, но не претендира за пълна документална достоверност. Промените в имената и детайлите са направени с цел защита на репутацията на реалните лица.
Любопитен факт е, че името на самата Ружа Игнатова остава непроменено – вероятно заради глобалната ѝ разпознаваемост. Тя изчезва мистериозно през 2017 година и до днес съдбата ѝ остава неизвестна. Спекулациите варират от това, че живее под нова самоличност в Дубай, до твърдения, че е станала жертва на престъпление. Междувременно тя продължава да бъде издирвана от ФБР.
В ролята на криптокралицата влиза Нилам Фарук – актриса с международен произход, родена в Берлин. Тя признава, че пресъздаването на толкова противоречива личност е било сериозно предизвикателство, но и ценен професионален опит.
„Взимай парите и бягай“ поставя въпроси не само за границата между истина и художествена интерпретация, но и за начина, по който съвременните медии разказват реални истории – особено когато те все още нямат своя окончателен край.
